В България има голямо разнообразие на нощни пеперуди и това е прекрасно. Някои от тях като ястребения молец и голямото нощно пауново око са много необичайни. Щастливи сме, че можем да наблюдаваме голям брой от тях в къмпинга. Те обожават белите стени отвън на Рецепцията, така че това е добро начало къде да ги потърсите.

Ястребен Молец в България

 Ястребеният молец (пеперуда колибри) е добър измамник, тъй като невероятно много прилича на колибрите и може да бъде объркан с тях. Как да направите разлика между голямото насекомо и малката птица?

За Ястребените Молци

Познати са повече от 1,200 вида от тези нощни пеперуди по целия свят. Към тези насекоми спадат ястребените молци, белоивичестите сфинксове, Hemaris Thysbe, Aphomia Sociella, Hemaris Tityus. През тяхната гъсенична фаза те са зелени на цвят, рогови гъсеници.

Ястребените молци имат много прилики с колибрите. И двата вида са отлични опрашители. Ястребените молци пият нектар от същите цветове, предпочитани от колибрите.

Нещо повече, формата на телата им си прилича. Ястребените молци са също много пъргави летци. Те могат да кръжат, да летят настрани и назад точно като колибрите. Подобно на птиците тези нощни пеперуди имат пъстро оцветени тела и размахът на крилата им е като на колибрите. Дори звукът им наподобява тананикане.

И птиците, и насекомите са развили тези характеристики независимо едни от други през хилядолетната си еволюция. И двата вида попълват една и съща природна ниша. Но любителите на птиците знаят как лесно да различават тези нощни пеперуди от птиците, на които подражават.

Пауново Око в България

Това е най-разпространената нощна пеперуда в Европа с размах на крилото, достигащ 15–20 cм (6–8 инча). Наричани са големи нощни пеперуди Пауново Око.

Те са вид , разпространен в Южна Европа. Хабитатът им е в топлите региони на Европа: от Португалия и Северна Африка, Южна Франция, през Алпите (Австрия и Швейцария) до Балканите, Италия и Украйна. Разпростират се през Кавказките планини, Грузия, Азайберджан до Турция, северен Ирак, Сирия, планините на северен Иран, Либия, Израел и планините Алборз и Загрос в Иран. Популации се срещат и на средиземноморските острови Корсика и Сардиния.

Хабитатът на Saturnia pyri е на сухи, горещи и отворени пространства с малки дървета и храсти от семейство Розови (Rosaceae) като Prunus, Pyrus и Crataegus.

Яйцата на Пауновото око са белосиви, снасят ги от долната страна на листата на растенията в редица от по десет. Излюпват се след около 11-20 дни в зависимост от температурата.

Младите гъсеници обикновено са черни с кафяви образувания, които пооранжевяват. По-късно те стават зелени с жълто-сини образувания.

Отнема време на гъсениците докато започнат да се хранят. Те се лутат и търсят подходящо място, където да се установят под някое листо с “U”-образна форма. Докато расте, ларвата се мести по различни части на растението, за да избегне бързото обезлистяване и така да бъде забалязана от хищници. Затова те консумират огромно количество листа и млади и нежни клечици.

Какавидата на Пауновото око става оранжева с пъстри петна. Те оформят пашкула си между стъбълца, в кората или между земята и основата на дърво. Също така пашкулът може да бъде направен между камъни, паднали дървета или в короната на дърветата.

Пашкулите са кафеникави и достигат до 5см. В някои случаи какавидата може да презимува там за повече от една година.

За да разберете повече за природата в къмпинга, разгледайте нашите публикации в категорията #Природа. За допълнително информация относно Нощните пеперуди в България вижте Wikipedia.