Бузлуджа е връх в Централна Стара планина в България. От XIX в. насам той е обект с историческо значение. Върхът се намира на изток от прохода Шипка, в близост до град Казанлък. Висок е 1432 метра. През 1942 г. е преименуван на Хаджи Димитър, но остава популярен като Бузлуджа. Името на върха идва от турската дума : buzlu, която означава „леден“. Хората наричат паметника „Космическия кораб“, тъй като малко прилича на космическия кораб „Ентърпрайс“.
Място с национално значение
Върхът е бил място на много битки през годините. През 1868 г. на него се е състояла последната битка между българските въстаници срещу Османската империя. На 31 юли 1868 г. , Хаджи Димитър и група от 30 въстаници се сражават в битка срещу 700 османски войници, която губят. За съжаление, оцеляват само четиристотин българи. Тяхната дейност служи като вдъхновение за Освобождението на България от османците десет години по-късно. Битката е била жестока. Войниците се сражавали на няколко километра оттам при прохода Шипка.
През 1891 г. Българската социалдемократическа работническа партия избира мястото за първия си конгрес. По-късно тя се превръща в Българска комунистическа партия, ръководена от Димитър Благоев. През 1944 г. върхът е арена на сражения между комунистически партизани и отряди на българската армия.
Издигане на паметника
Още през 1898 г. хората искат на върха да бъде построен национален паметник, който да напомня за тези събития. По искане на обществеността, в периода 1971-1981 г. Комунистическата партия построява паметника на Бузлуджа. През 1974 г. с експлозиви е създадена нова плоска основа. Те също така понижават върха с 9 м – до сегашната му височина от 1432 м. (4698 фута).
На мястото има и няколко други паметника, посветени на значими събития от българската история:
- статуя на Хаджи Димитър
- релеф на конгреса от 1891 г.
- паметник на партизаните, които са се сражавали там през 1944 г.
Паметнкът днес
В продължение на няколко десетилетия хората изоставят паметника. Посткомунистическото правителство не отделя средства за поддръжката му. Богатият интериор с плочки и конструкцията бързо се разрушават от леденото време. През зимните месеци планината често е покрита със сняг. От 2019 г. обаче, има активен план за повторно отваряне на паметника за посетители. Понастоящем не е възможно да се влезе вътре. Независимо от това, той си заслужава да бъде посетен, за да се свържете с българската история и да се насладите на впечатляващите планински гледки. Подробна история и планове за бъдещето можете да намерите на официалния сайт на монумента.